НЕОПЛАТОНЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Филос. Антична философска доктрина, създадена в Александрия през III в. от н. е., чиито привърженици смесват някои свои мистични идеи с идеите на Платон. Естетиката на Елинизма се развива в стоицизма, епикуреизма, скептицизма и неоплатонизма, а така също и в близките до него мистични теории. Ал. Гинева, ПСЕМ (превод), 29.
— От фр. néo-platonisme.