НЕОХРА̀НЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. за животно, птица — който не се е хранил обилно, за да се закръгли тялото му; мършав, слаб. В градината писукат, разтревожени от влагата, неохранените тазлятошни пилета. З. Сребров, Избр. разк., 162. Убитата птица бе захвърлена под сайванта му, за да събира неохранените пролетни мухи по кървавите петна. О. Василев, ЖБ, 333. Неохранена пуйка.