НЕПОКОРЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Непоко̀рен. Семейството се увеличаваше още от Еленка, сестра ѝ, .., и брат ѝ Борис, .., юноша буен, волнодумец, непокорлив. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 51. Поповете още водеха битка с калпаците, най-упорити и непокорливи се оказаха славяните от планинските краища. А. Гуляшки, ЗВ, 62. Непокорливи наричали тие, които съвсем немарливо и хладнокръвно се отнасяли към решенията на сбирните, относящи се по общото добро на целий гряд. ВЦ, 1888, кн. 20, 22. Тя [императрицата] издала повеление по сичка империя да преследват павликиените и да ги обръщат в православие, а непокорливите да ги умъртвяват. ПСп, 1871, кн. 4, 55.