НЕПОЧТЀНО. Нареч. от непочтен. 1. По непочтен начин; безчестно, нечестно. — Непочтено се изплъзваш млади човече! — вдигна укоризнено пръст Виктор. — А според мене съвсем очевидно е, че светът не може да се разделя на някакъв привидно неподвижен и непроменим фундамент и на събития или явления, които текат и се изменят. П. Вежинов, ЗНН, 67-68.
2. Обикн. с гл. с ъ м, и з г л е ж д а, в и ж д а м и с е и под. Означава, че някой преценява, смята нещо за непочтено. Той не беше виждал Катя отблизо от оня ден. Знаеше, че тя го избягва, затова сметна за непочтено да я задирва. Ст. Чилингиров, РК, 271.