НЕПРА̀ВО. Остар. и диал. Нареч. от неправ. 1. Неточно, неправилно. Не е само това, що той [г-н Дринов] неправо казал; той прилага на това Марцелиното свидетелство и речи, които он не е казал. Г. Кръстевич, ОДК, 13.
2. Обикн. с гл. с ъ м, и з г л е ж д а, в и ж д а м и с е и под. Означава, че нещо се смята, се преценява като несъответно, не отговарящо на истината. Неправо е дето хората ся оплакват от света; ми сами си докарваме беди и злини. Й. Груев, СП (превод), 194.