НЕПРОИЗВО̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който се извършва независимо от волята и съзнанието (обикн. подчинен на външни въздействия); безсъзнателен, несъзнателен, неволен, инстинктивен. Противоп. волев. Още при неговото появяване всички станаха на крака. Това непроизвол- но, задружно движение, което при други обстоятелства би могло да бъде само знак на учтивост, сега ми се стори като проява на робски инстинкт у човека. Стр. Кринчев, СбЗР, 377. Движенията ѝ [на Мария] бяха бързи, отсечени. В тях имаше някаква странна, сякаш непроизволна острота, като движения у човек, който бе пил много кафе. Д. Димов, Т, 87-88. Яркият цвят на дрехите на хората и веселите тонове, в които са боядисани къщите [в Исландия], това е навярно обмислена или непроизволна компенсация на суровия пейзаж с неговия сив океан, с безцветното небе и черната лава. Св. Кюпрюбашиев, И, 41. Според различните си действия нервната система се разделя на две главни части, на две отделения. Едното управлява всичките съзнателни и произволни движения; другото управлява непроизволните и безсъзнателните действия. Ч, 1871, бр. 22, 699.
— От рус. непроизвольный.