НЕПРОСТЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За който не е получена прошка, който не е опростен; неопростен. Като някакво привидение излязло в късна доба, бледо, с натежала душа от непростени грехове, се възправи Бачо Киро. Зл. Чолакова, БК, 138. ● Обр. Непростена вечер прилетя / и от сънни цвят цветили клони, / колко много бисер се отрони, / колко много клюмнали цветя! Н. Лилиев, ЛП, 16.
2. Комуто не е простено, който не е получил прошка; неопростен. На Петровден свещ мислех да запаля, да дам на поп Минча да почете за дяда ти Петра, че той непро- стен си замина. Кл. Цачев, ГЗ, 43. Стега се Стоян да иде, / да иде младо тръговче / сас тиа млади дружина. Оставя либе Витана, / венчана, а непростена. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 39.
3. Остар. и диал. Непростим, непростителен. Кожата на малки деца лесно ся подсмъдява и подсича най-много от нечистота и от непростеното немарение, което правят някои доителки да не променуват укисналите в пикня пелени и постилци. Лет., 1871, 138-139. Тие не въртят честно своята работа, не спечелват от комерчески способности, но от различни хитрости, непростени спекули, лъжи и измами. З. Стоянов, ЗБВ I, 70. И по вестници, съобщения и със всички простени и непростени средства смеси, разбърка, каращиса гости с делегати. П. Р. Славейков, Събр. съч. VI (2), 395.