НЕПРОТИВЀНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Книж. Отсъствие, липса на съпротива, противене, съпротивляване на нещо. Идеята „за всеопрощаване“, „за непротивене на злото“ остава на заден план пред ония човешки съдбини, пред онзи огромен морален и социален гнет, който се разкрива в „Живият труп“ с необикновена сила. Н. Лилиев, Съч. III, 213. Непростителният двубой в душата на Толстой между виталната сила на живота и отчаянието, което роди теорията за непротивенето, е толкова ясен израз на времето и средата. ЛФ, 1958, бр. 37, 4.