НЕПУША̀Ч м. Човек, който не пуши. От анкетата, произведена в 19 страни, е установено, че има повече пушачи, отколкото непушачи сред болните от рак. ВН, 1958, бр. 2003, 4. На поставените във вагоните табелки „За пушачи“ и „Непушачи“ невинаги се обръща внимание и понякога във всички купета се пуши.


Източник: Речник на българския език (онлайн)