НЕР, нèрът, нèра, мн. нèрове, след числ. нèра, м. Диал. Нерез. Ермо / что ся си разбучала, / разбучала, разбесняла, / като нер по свинките, / като бик по кравите. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ, 266.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.


Източник: Речник на българския език (онлайн)