НЕРАЗДРОБЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не може да се раздроби, натроши. Подвижността (еластичността) на лагеруването цели да предпази машината от авария при подаване на нераздробими предмети между валците. Д. Христов, СПМ, 281.


Източник: Речник на българския език (онлайн)