НЕРЕЗУЛТА̀ТНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от нерезултатен; неуспешност, несполучливост. Нерезултатност на учебния процес. Нерезултатност в играта на футболистите.


Източник: Речник на българския език (онлайн)