НЕСАМОВО̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Рядко. Книж. Който е извършил нещо не по своя воля. Четите се върнаха и Романия, в която българският народ търсеше своите месии, са напълни с хиляди самоволни и несамоволни изгнаници. Хр. Ботев, Съч. 1929, 201.


Източник: Речник на българския език (онлайн)