НЕСМЕНЯ̀ЕМО. Нареч. от несменяем; без смяна, промяна. Останахме сами и за миг неволно замръзнах до вратата: „приемаше“ ни самият Никола Гешев... Дълги години, несменяемо, при всички фашистки режими този палач държеше всичките тайни нишки на режима... Т. Генов, Избр. пр, 268. Властта стоеше обаче несменяемо в ръцете на една друга обществена сила, наречена „велика“ — в ръцете на ежедневния „независим“ печат. М. Кремен, РЯ, 215.


Източник: Речник на българския език (онлайн)