НЕСЪЗРЍТЕЛНО. Остар. Книж. Нареч. от несъзрителен; невидимо. Произвожда са [въглероден двуокис] где има огън без отдих .. и още где тлее огън, като в жаровници, медлено, несъзрително. Ч, 1870, бр. 5, 160.


Източник: Речник на българския език (онлайн)