НЕТРУДОСПОСО̀БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Книж. Който не е способен да се труди, да работи, обикн. поради болест, инвалидност, възраст; неработоспособен. Нетрудоспособен член на семейството.


Източник: Речник на българския език (онлайн)