НЕХОМОГЀННОСТ, -тта̀, ж. 1. Само ед. Качество на нехомогенен; нееднородност. Нехомогенност на средата. Нехомогенност на почвата. Нехомогенност на полето.
2. Само мн. Спец. Нееднородни по състав физични полета. Счита се, че на разстояние, по-голямо от 10-11 млн. км. от Слънцето, свръхкороната се състои само от радиални нехомогенности, характеризиращи се с непрекъснато движение на частиците с твърде големи скорости. Вселена 69, 73.