НЕХРИСТИЯ̀НИН, мн. нехристия̀ни, м. Лице, което изповядва религия, различна от християнството. Присъствието на джелати, нехристияни, доби грозно значение за него. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 202-203. Нехристиянинът от онуй време се е считал варварин. Всъщност не само се е считал, ами — бил. В. Мутафчиева, ИКМ, 82. За да ся изтребят из усвоената Шпания всичките нехристияни, крал Фердинанд заповядал на евреите и арабите или да приемнат християнска вяра, или да излезнат из Шпания. Г. Йошев, КВИ (превод), 223.