НЕЧЍННО. Остар. Книж. Нареч. от нечинен. Кога се размути ума некому от вино, тогава такав человек се уподоблява на ония коние, които изгубват кочияшите, защото каквото они кога би изгубили кочияша, как нечинно бегат, тако и душата кога би се размутила от вино, весма погрешава. Й. Стоянович, ДСС (превод), 80.