НЍВА, мн. -и, (събир., обикн. поет.) нивя̀ и (диал.) нѝве, ж. 1. Обработваема земна площ извън населено място, където се засяват обикн. житни растения, слънчоглед, царевица, тютюн и под. Че е хубаво и весело на нивата, кога има повече возривачки, това се знае. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 262. — Стой! — .. — Тая нива нема да ореш! — .. тая нива е моя... — Тая нива е обща... махай се! Ст. Даскалов, БМ, 262. Сред тая обширна зеленина се чернееха прясно ораните ниви и дъх на прясна земя пълнеше есенния чист въздух. Елин Пелин, Съч. III, 154. В Преспа почти всеки стопанин имаше по една или няколко ниви или лозе в околностите на града. Д. Талев, ЖС, 145. Той [Иван] си имаше от баща си сичкото — къщата, нивята, лозята, ливадите. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 45. — Слънце, мило какино, / нали ти кака заръча / до плане, слънце, да грейеш, / от плане в облак да влейеш, / че изгоряха нивето, / нивето, слънце, сеното! Нар. пес., СбНУ ХLVI, 270. Картофена нива. Памукови ниви.
2. Растенията, с които е засята или засадена такава площ. — Нивата трябва да бъде пожъната, докато не е почнало да се рони зърното. А. Каралийчев, МО, 11. Безплодна и черна беше земята, когато беше тръгнал, а сега цяла Ромъня се жълтее от узрели ниви. Й. Йовков, СЛ, 144. Сега тая земя е ласкава и топла; избуялите нивя наливат зърното; ябълките зреят за новото вино. К. Константинов, ПЗ, 149. Слънцето печеше и във въздуха се чувстваше лека мараня. .. Нивята слабо се вълнуваха. Елин Пелин, Съч. II, 85-86.
3. Прен. Книж. Обикн. със съгл. опред. Обширна област при духовното или социално общуване на хората, която е обект на дейност; поле, поприще. Една дълга върволица от предтечи сеятели беше прегазила вече духовната нива на България и хвърлила там семето на самосъзнанието. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 85. От киевския период на своя живот Икономов отнася една завидна за времето си подготовка по икономически, естествоизпитателни и исторически въ- проси, необходими за просветителската му работа на българската културна нива. Т. Жечев, БВ, 359. Министър,.., директор на музея и Народната библиотека — Константин Иречек пореше неуморно целината на българската книжовна нива и хвърляше здрави семена. А. Каралийчев, ПГ, 207-208. Руската интелигенция отиваше в село не за да се „опростява“,.., а да издигне първобитните селяни до себе си. Делото на тия самоотвержени работници на обществената нива принесе обилни плодове. СбЦГМГ, 306.
◊ Господнята (божията) нива; нивата господня. Книж. Християнската църква и християнството. — Всякакви ереси се наплодиха по православието .. Както скакалците във фараоновата земя са се спуснали над господнята нива — ни огън, ни слово ги плашат. Анатема! Ст. Загорчинов, ДП, 52. „Молитствувам в нивата господня, както орачът на земната нива оре, сее и жъне...“ Ст. Загорчинов, ДП, 208. Тъй времето неспирно преминава; / и както твоите и моите следи / изчезнаха на божията нива, / де неми се издигат хълм до хълм. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 143.
> Като кучето на нивата, с в ъ р ш в а м р а б о т а т а (с в ъ р ш в а м я ). Разг. Несполучливо, безуспешно, лошо, зле (свършвам нещо). Марин се прибра рано,.. Щом го чу да захлопва портата, Стамена знаеше, че ще го види празен. „Така си е, не съм ли с него, свършва я като кучето на нивата!“ — помисли си. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 289. Не ми е орал и копал на нивата. Диал. 1. Не съм задължен нищо на някого. 2. Не знам, не познавам някого. Ще се чуе глас и на нашата нива. Диал. Употребява се, за да се изрази, че лицето, което говори, очаква настъпването на щастливи дни или някакъв успех, сполука.