НЍВЕ, мн. няма, ср. Диал. Нива. И язе като купих до девет / чифта брези биволе / и десети брези волове / разорах ниве бащино. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 331. „Нека шутиот вол добре да изоре нивето, че арно време иде и блага пченица ке стане.“ Й. Йовков, Разк. I, 21. Па си разора, бре, Стоян / дедино ниве големо, / дедино, та па бащино. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 158.
НИВЀ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от нива; нивичка, нивица, нивка, нивче, нивчица. Посяваме есен едно малко нивè само с ченица. Т. Влайков, Пр I, 228.