НЍЖА, -еш, мин. св. нѝзах, несв., прех. 1. Редя, подреждам един до друг еднородни, обикн. дребни предмети, като прокарвам през тях конец, връв, тел, пръчка и под.; нанизвам, дипля2. Бай Дончо режеше върбови пръчки и плетеше кошници или нижеше гердани от синьо мънисто — за коне и биволи. А. Каралийчев, В, 81. Баба мислеше за губерките, с които нижеха тютюн през лятото и за едно кълбо бяла прежда. К. Калчев, ПИЖ, 17. Мино и Миновица нижат алени наденици на върлините под стряхата. Н. Каралиева, Н, 96.
2. Прехвърлям, премествам едно след друго зърната на броеница. — Никола, къде си тръгнал да се губиш? За тебе работа ли е да седиш из манастирите и да нижеш броеници? К. Петканов, П, 33. Ниже Хаджията седефените зърна на броеницата си. А. Гуляшки, МТС, 270. Аз го заварих [Нем Петко] — нижи самодоволно броениците си, седнал на възглавието до болния. А. Страшимиров, А, 640.
3. Прен. Редя последователно и плавно, с лекота, думи, мисли, звуци и под., като говоря, пиша, пея; нанизвам. На старата ябълка,.., са накацали цяла дружина ластовици,.., с черни забрадки. — Също като нашите стари жени, — мисли си Харитина. — И те са тънки и гиздави,.., и те нижат словата едно след друго, като песен. А. Каменова, ХГ, 5. После, като го видя умислен, започна да ниже: — Ще си имаме и дом, и градинка, и кокошчици. А. Гуляшки, МТС, 182. С удивителна лекота нижеше разказите, които оцеляха и станаха класически в нашата литература. А. Каралийчев, С, 257. Друг нижеше писмо я до мама, я до момичето, дето му е на сърцето. М. Кюркчиев, ВВ, 7. ● Обр. Щурците нижат песните си, / дими дъхът на сенокос. Сл. Красински, ЗО, 113.
4. Прен. Стесн. За обстоятелство — редя, подреждам, оформям равни, еднакви периоди от време, които да следват постепенно, един след друг. После историята ниже своите светли и тъмни, свободни и робски векове, докато отново прокънтят конски копита отсам Дунава, докато чутовният Дядо Иван стига с московските си богатири на Шипка. Ст. Станчев, ПЯС, 113. Съдбата твоя ще зафане / дни сè горчиви за теб да ниже, / и твойто сърце извор ще стане / на скръб, съмненья, тревоги, грижи. Ив. Вазов, Съч. I, 128.
5. Диал. Плета, оплитам, сплитам цветя, коси и под. „Сватове от конье береа, / влашки си венци нижеа, / на сватици ги даваа.“ Нар. пес., СбВСтТ, 733.
6. Диал. Обшивам, обточвам. Детето си държи, / капата му ниже / с два реда грошове. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 64. Марко кове коня у заграда, / .. / Опашка му с койло промешува, / а грива му със маргарит ниже. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 28. нижа се страд.
НЍЖА СЕ несв., непрех. Само мн. и 3 л. ед. 1. Вървим, движим се, придвижваме се мнозина или много в редица, колона и под. един след друг, последователно; извървявам се, изнизвам се, точа се. От тъмни зори заприиждаха селяни и селянки с каруци, с коли, на коне. Настигаха и задминаваха пешаци, които се нижеха по прашните пътища откъм крайдунавските села. Д. Марчевски, ДВ, 95. И ето из селото се разнесе, че фронтът е пробит. Една седмица след тази вест в селото пристигнаха първите войници .. При тях започнаха да се нижат фронтовашки майки и жени, за да питат за своите синове и съпрузи. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 139. Покрай бреговете на Адриатическо море лъкатуши черно като смола шосе. Нижат се автомобили. А. Каралийчев, С, 78. И докато Ивайло не бе казал тия думи и стоеше още пред дъбовете, върволицата едва-едва се нижеше, а сега хората взеха да се тикат, за да минават по-скоро покрай великия болярин Генадий. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 32.
2. Прен. За думи, звуци и под. — следваме плавно един след друг и се разпространяваме с лекота. Момичето приказва тихо, но словата се нижат бързо едно след друго. А. Каменова, ХГ, 212. Анекдоти, смехории се нижеха, неизчерпаеми, по застрашителен начин. Ив. Вазов, Съч. ХV, 124. Под перо- то му [на Йордан Маринополски] се нижат думи, сякаш песен, които радват нашето българско сърце. Ив. Богданов, СП, 110. Между тропота от нозе и подвиквания се нижеше глухата и еднообразна свирня на гъдулка. Ст. Загорчинов, ДП, 94.
3. Прен. За събития, спомени, случки, мисли и под. — следваме, появяваме се, случваме се, ставаме последователно, един след друг в някакъв непрекъснат ред. Доста години изминаха оттогава, но кажат ли децата: „Мамо, разкажи ни нещо за своето детство“, пред мен като на филмова лента започват да се нижат спомени — и весели, и тъжни. М. Гръбчева, ВИН, 7. — Прости ми, че не чувах, както трябва думите ти, но пред очите ми се нижеха картини на страдания и ужас и гласът ти само ме правеше по-нещастен. А. Дончев, СВС, 33. Из частите и поделенията се правят арести.. Нижат се непрестанни разкрития и конспирации. П. Илиев, ЛВ, 194. Той самият [Емил] — вечният пример за лош ученик .. Двойките му се нижеха една подир друга. Д. Цончев, М, 129-130.
4. Прен. За време, часове, дни, години и пр. — следваме един след друг в непрекъснат и продължителен ред; минавам, изнизвам се. Училището и грижите по Драгия поглъщаха времето ѝ, дните се нижеха безметежно, в живота ѝ не се случваха празници, но и за сълзи нямаше причини. А. Гуляшки, ДМС, 208. Ала дните си минаваха, седмиците се нижеха, а от Крумча не идеше никаква вест. Г. Караславов, Избр. съч. I, 374. А месеците се нижеха, изтъркулна се цяла една годинка. Г. Караславов, Избр. съч. I, 375. Годините се нижат, пълни с напрегнат труд. К, 1963, кн. 7, 30.