НИЗВЀРГВАМ, -аш, несв.; низвèргна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. низвèргнат, св., прех. Старин. Книж. Лишавам някого от власт, от правото да управлява; прогонвам, изхвърлям. По времето, когато Борис низвергва Хръсате и отново заема престола, папа Формоза умира от неизвестна, внезапна смърт. Й. Вълчев, СКН, 630. На 24 февруари съборът низвергва от свещенослужителския сонм епископите Иларион Макариополски и Авксентий Велешки. Т. Жечев, БВ, 173. низвергвам се, низвергна се страд.
— Друга (остар., книж.) форма: н и з в ъ̀ р г в а м.