НИКУ̀ЛДЕНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с празника Никулден. И Чобана си спомняше дните, когато и в неговата къща имаше хора, празници и никулденски шарани с орехи и кора от червено препечено тесто. С. Северняк, ИРЕ, 41. — Ех, рекох си, защо не е свободно времето, че да строша леда, че да измъкна някой и друг сом и да омириша на никулденска плакия всички сиромашки къщурки. Д. Вълев, 3, 231.

◊ Никулденски месец. Диал. Месец декември. Отпускам (отпущам)/отпусна ремъка на никулденската дупка. Диал. Много съм ял и се чувствувам прекалено сит; преял съм.


Източник: Речник на българския език (онлайн)