НЍНЕ нареч. Остар. и диал. Сега. Във Вестминстер са кралевствата, различни палати, .. и гробовете на кралете от рода, что царува нине. Ив. Богоров, КГ, 92. Сичко това, що ся таеше до нине тъй скрито и покрито, на другий ден ся разнесе и прочу по целий град. Ил. Блъсков, ИС, 122. — „Стоене, младо войниче, / .. / където ходиш, сè пееш, / сè пееш, сè се веселиш, / нине си грижен, кахърен“. Нар. пес., СбВСт, 457. Де си ходила, Дено Денчице, заран до нине, / заран до нине, дори до пладне. Нар. пес., СбВСт, 476.
◊ Всегда нине и присно и во веки веков; нине, присно и во веки; от нине до века. Старин. 1. Завинаги, за вечни времена. Патриархът се обърна тогава към еврейката..: „Благословена бъди нине, присно и во веки, рабиня новопосвещена Теодора!“ Ст. Загорчинов, ДП, 254. — Силният е винаги добродетелен, това е толкова страшно, че нямам думи да изразя страха си за човечеството от нине до века. Д. Добрев- ски, БИ, 115. 2. Вечно, непрекъснато. Светиня му ще държи реч.. О, братя мои, не ми се сърдете, че ви говоря право в очите! Истината си е истина! Любовта ви да къркате, всегда нине и присно и во веки веков, не е божа любов и не ви готви добро нещо зад гроба! Елин Пелин, Съч. I, 70.
НЍНЀ ж. Диал. Обикн. като обръщ. в народна песен. Майка, майко, мама; нана. „Рабинче, Рабинче, нине, / защо болна лежиш, / защо болна лежиш, нине, / болна на йозглаве?“ Нар. пес., СбВСтТ, 680. Седнала Злата. / .. / Майка си кълне: / — Бож уби те, нине, / .. / що ме даде мене / мошне надалеко. Нар. пес., СбНУ ХI, 52. Момиче Банко яганъм, / .. / Банко ша да та изпише / на турска бяла артия, / в Цариград ша та изпрати, / да виде нине и буба / какво съм либе залибил. Нар. пес., СбВСт, 604.