НЍШЍНА, мн. няма, ж. Събир. Диал. Най-ниските клони на дърво; нишине (Н. Геров, РБЯ). Противоп. върше. У море дръво високо, / връшèто му са в небото, / с нишини земя покрива, / на секо листе и душа. Нар. пес., СбНУ IV, 20.
