НОБИЛИТЀТ, мн. няма, м. 1. Събир. Истор. В древния Рим — управляващата прослойка, сформирана в началото на III в. пр. н. е. от патриции и богати плебеи.
2. Събир. Истор. Всички благородници, нобили, оформящи тази прослойка.
3. Книж. Знатен произход; знатност, благородничество.
— От лат. nobilitas, -atis през нем. Nobilität.