НОВОБРА̀НЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от новобранец (в 1 знач.); млад новобранец. Юнкерите били изпратени да се бият със старите си учебни войнишки дрехи и поради това войниците, които настъпвали към София, ги вземали за някакви неопитни и заблудени новобранчета. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 73-74.