НОВОЗАБОГАТЯ̀Л, -а, -о, мн. новозабогатèли, прил. Който е забогатял наскоро, неотдавна. Той бил любим гост сред всички новозабогатели заможни семейства. К. Калчев, ЖП, 441. Другият [брат] изучи столарския занаят, отвори си работилница и от сутрин до вечер рендосваше догра- мите за къщите на новозабогателите стопани. А. Гуляшки, МТС, 11.


Източник: Речник на българския език (онлайн)