НОТАРИА̀Т м. Юрид. 1. Държавно учреждение, правна институция, в която се удостоверяват различни видове правни актове и се засвидетелствуват подписи върху документи и копия от документи. Беше след Балканската война, тогава аз работех в нотариата. СбАСЕП, 103. Още с влизането си в съдебната сграда, той прочете на стената до стълбите „Партер — I мирово съдилище, I етаж — II мирово съдилище и нотариат“. Д. Калфов, Избр. разк., 5.
2. Сграда, в която се помещава такова учреждение, институция. Турската пропаганда .. вербуваше изселници от Делиормана и пред нотариата се трупаха турци, които продаваха имотите си и заминаваха за Анадола. СбАСЕП, 103.
— От лат. notariatus през нем. Notariat или рус. нотариат.