НОТИФИКА̀ЦИЯ ж. Дипл. Съобщение, с което една държава известява една или повече държави за даден акт с международно значение, от който може да произтекат определени юридически последици. Всяка страна може във всеки момент да денонсира тази конвенция чрез нотификация до Генералния секретар на Съвета на Европа. ДВ, 1991, бр. 42, 9.

— От лат. notifico 'известявам' през нем. Notifikation или рус. нотификация.


Източник: Речник на българския език (онлайн)