ОБА̀ЙВАНЕ, -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от обайвам и от обайвам се; обаяване. Тъй и турците, както и унгурите, владеле са и владеят над съжителните си народи чрез суровата сила,.., чрез обайване на общественото в Европа мнение. НБ, 1877, бр. 60 233.
