ОБА̀ЙЛИВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Обаятелност, обаяние. Тоя път моите мисли бяха по-музикални от всичките оркестри на ХХ век. До сама сутра аз се намирах под тяхната обайливост и само на разсъмване заспах. ССГ (превод), 203.
