ОБВА̀РДВАМ, -аш, несв.; обва̀рдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Завардвам от всички страни. Българите обграждаха земята си с търнов плет и в мирно време обвардваха я със стражи. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 2, 119. обвардвам се, обвардя се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)