ОБВАРЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обварявам и от обварявам се; обваряне. След като поврат [пиперките] няколко минути (до леко обваряване), се изваждат с решетеста лъжица и се почистват от дръжките. Л. Петров и др., БНК, 160.

— Друга (диал.) форма: о б и в а р я̀ в а н е.


Източник: Речник на българския език (онлайн)