ОБВЗЀМАМ, -аш, несв.; обвзèма, -еш, мин. св. обвзèх, прич. мин. страд. обвзèт, св., прех. Остар. Обземам. Една ужасна скръб обвзема человека, когато си помисли за трагическата смърт на Кънчева. Бълг., 1902, бр. 453, 1. Една петиция до Народното събрание,.. бе грубо отблъсната от покойния Дим. Петков. Възмущението от това поведение на правителството неудържимо обвзе всички. Борба, 1919, кн. 1, 26. обвземам се, обвзема се страд. Целият град се обвзе сякаш от ужас, сякаш стихия някоя мина и развълнува старо и младо, мъже и жени, всичко се стече в миг да я види [светицата]. БД, 1909, бр. 3, 3.