ОБВЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който представлява най-външната част на нещо и обвива, покрива от всички страни, изцяло неговата вътрешност. Цветното зеле се почиства от обвивните листа. Л. Петров и др., БНК, 150.

2. Който е предназначен за обвиване, служи за обвиване. Най-голяма беше врявата около сергиите. Наслагали стоките си върху рогозки, върху черни.. обвивни хартии, продавачите кряскаха, та си деряха гърлото. Ст. Чилингиров, ПЖ, 10. Купихме зелен обвивен картон за тетрадки и учебници.


Източник: Речник на българския език (онлайн)