ОБГАЗЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от обгазявам и от обгазявам се. Срутването предизвика обгазяване на рудника. Δ Обгазяванията на Русе продължават години наред.

2. Сел.-стоп. Обеззаразяване на помещения или продукти с помощта на газове против насекоми, гризачи и под.; фумигация. Борбата срещу складовите паразити се води с обикновени средства.. а при по-висока степен на заразяване се прибягва до обгазяване на суровината с Т-газ. А. Генадиев и др., ТЗ, 164. Наред с централните помещения, където се извършва обгазяването, е предвидено и друго помещение за сортиране на плодовете. Д. Георгиев и др., ХР, 43.


Източник: Речник на българския език (онлайн)