ОБГЛЀЖДАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от обглеждам и от обглеждам се; оглеждане. Но и през личния ъгъл на обглеждане на света кръгозорът се разширява неимоверно, когато събраните впечатления са подсилени от смислеността на натрупания опит. Ст. Коларов, ТП, 128.


Източник: Речник на българския език (онлайн)