ОБЕДНЪ̀Г нареч. Диал. Обеднаж. Тамън татаре стигнаха, / ка се завърте Татунчо / със тая тънка копраля, / сите обеднъг паднали. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 416. Добре, ама царщина — и в бесенето имало ред. Изсулил се кметът, па рекъл: — Е, синко, упътил си се вече, не можем да те спрем. Кажи сега какво последньо си имаш на сърцето! Момъкът обеднъг отговорил: — Сакам с майка да си се разделя, в уста да си я целуна! Й. Вълчев, РЗ, 5.
— Други форми: о б е д н ъ̀ ж, о б е д н а̀ ж, о б в е д н ъ̀ ж.