ОБЕДЯ̀ВАМ, -аш, несв.; обедя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. За беда, нещастие — сполетявам, постигам някого, случвам се на някого. Нар.-поет. б е д а о б е д и. Девет брата беда обедила, / обеди ги беда, затвори ги. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 296. Савоте е беда обедила, / обеди го краля от Легена. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 180. Меня ма бяда обядив, / меня ма криуда окриудив, / сестро ле, жа ма обесят. Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 69.