ОБЕЗБЕДЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от обезбедявам и от обезбедявам се; застраховане, осигуряване. Ние не носим със себе преврат, огън и опустошение, но правда, ред и обезбедявяне. НБ, 1876, бр. 8, 31.
