ОБЕЗБЪЛГАРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; обезбългаря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя нещо да загуби българския си характер или българското си население. обезбългарявам се, обезбългаря се страд. Всяка емиграция, особено масовата, трябва да бъде отнесена към историческите беди за един народ — от България се откъснали живи части, обезбългарявали се цели райони или поне рязко намалявал процентът на българско население там. В. Мутафчиева, КВ, 346.