ОБЕЗВАРЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Спец. Вещество, което се използва за отстраняване на вар при обработването на кожи. Млечна киселина. Получава се при ферментацията на захарите и е много употребявана като обезварител и за избелване на растително дъбени кожи. Ст. Младенов и др., ОТК, 85.


Източник: Речник на българския език (онлайн)