ОБЕЗВЕРЀНИЕ, мн. -ия, ср. Загубване на вярата, оставане без вяра в нещо; обезверяване, обезвереност, безверие. В „Безсъници“ откривах песимиста от „Стихотворения“: сирачеството в „Лист обрулен“, безотрадността в „Есенни мотиви“, обезверението в „Чудак“ и „Нощ“ бяха преминали тук изцяло. М. Кремен, РЯ, 524. Не майка, не невеста и невръстни деца ме бяха задържали, а обезверението от погубения мой живот, от несбъднатия блян. П. Спасов, ГЛЗЗ, 86.