ОБЕЗВРЀЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обезвреждам и от обезвреждам се; обезвредяване. Българската АЕЦ при Козлодуй ще бъде снабдена с най-съвременна система за обезвреждане на радиоактивните отпадъци. К, 1970, кн. 7, 7.


Източник: Речник на българския език (онлайн)