ОБЕЗВЪША̀ВАМ, -аш, несв.; обезвъша̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Обезвъшлявам. Под страх на смъртно наказание ги [лекари на частна практика] задължи да приберат с нарочно отпуснати камиони всички болни от околността и да обезвъшат трикратно заразените къщи. Д. Димов, ОД, 322. обезвъшавам се, обезвъша се страд.