ОБЕЗГАЗЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от обезгазявам и от обезгазявам се; дегазиране, дегазация, деаериране, деаерация. Водата се обработва термически в изпарители или се подлага на дълбоко химическо обезсоляване, след което се насочва към деаератори — апарати за обезга- зяване. К, 1963, кн. 8, 34. За обезгазяване на цветните метали се извършва продухване с хлор. Л. Калев, ВТЛ, 19.