ОБЕЗГРЍЖВАМ, -аш, несв.; обезгрѝжа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Книж. Осигурявам; подсигурявам, обезпечавам. Като разви цивилизацията на своята страна. Франклин трябваше да обезгрижи нейната бъдъщност и да уекчи нейната наредба. С. Бобчев, ЖФ (превод), 156. Нъ колко средства е изнамерил человек, за да разширочи до невероятни размери силите си, да развие чувствата си, да обезгрижи, украси и облагороди съществуванието си. Лет., 1874, 136. обезгрижвам се, обезгрижа се страд. и възвр. Крум свикал сичките българи и турил закони: бедните да са обезгрижват, за да не гледат те за нищо повече. Т. Шишков, ИБН, 120.


Източник: Речник на българския език (онлайн)