ОБЕЗЗАРАЗЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Спец. Препарат, който се използва за обеззаразяване; дезинфектор. Семената за посев се третират с обеззаразители. Δ Лозите се пръскат с обеззаразител — разтвор от син камък.
2. Сел.-стоп. Машина за обеззаразяване на семена. Самоходен обеззаразител. Барабанен обеззаразител. Порционен обеззаразител.